Кеворк Кеворкян: Още за Шоу
Кеворк Кеворкян, Facebook
Блъскането – с думи или без думи - беше по-лесната част в абсурда към постановката на Малкович.
Не получихме отговор обаче на един значим въпрос: а какво, в действителност, се случи на театралната сцена, по какъв начин се показаха актьорите, какво реализира Малкович, въобще – шумният му гастрол прави ли чест на Народния спектакъл?
Засега не срещаме съществени критически оценки – и в случай че
по-нататък въобще се появят, те евентуално ще са сладки като шербет.
Ние от дълго време сме в режим на блудкаво-безлични хвалебствия за всичко, което се пръкне в литературата и в изкуството. Нашите некадърници ги жалим старателно, какво остава за един Малкович, досегът с който, отвън всичко друго, начесва и комплексите на някои хора.
От години сме толерантни и неенергично преживяме и най-големият отпадък, стига той да идва от вярната посока.
Заслужава си да прочетете пиесата, тя е оповестена в уеб страницата на „ 24 часа “, и да се запознаете с чудесния „ Увод “ на преводача Стоян Чапразов.
В него срещаме изказвания на самия Шоу, които си опонират.
Веднъж споделя, че – изтъквам Чапразов, „ преди да избере нейната сцена, пиесата към този момент е била съвсем приключена ", което допуска, че мястото на деяние има най-малък, в случай че не и никакъв, принос към задачите ѝ.
После пък упорства, че е построил „ достоверен “ портрет на българите.
Твърди също, че прицел били хигиеничните привички на британците, а не тези на българите.
И дефинитивно ще се убедим, че би трябвало да му имаме вяра, когато прочетем, че една от аргументите Стамболов да бъде погубен били мръсните му нокти.
Тъй. Шоу/Малкович получиха отбраната си.
А ние можем да се запитаме, биха ли се преборили апологетите им с сходна пристрастеност и за нещо друго?
Например, за някое дребничко, мизерно право на Народа, което най-малко ненапълно да облекчи ориста му?
